Квартал Столипиново е по-препълнен от Хонконг. Мравките напуснаха квартала, защото няма и милиметър свободно пространство. Улици, булеварди и сокаци са препълнени с немски, френски и белгийски автомобили, които не могат да намерят място за паркиране.
Сергиите са препълнени от клиенти.
Всички търговци се радват на летните си клиенти, дошли от Запада. Голяма част от емигрантите си купуват дрехи и нови мебели. Някои от тях си търсят апартаменти или селски къщи за инвестиции. Дошлите от Запада обаче са шокирани от цените в страната ни.
Жена на около четиридесет в „Кауфланд“ си изкарва телефона и сравнява цените на същите стоки във Франция.
Например, препарат за почистване на фурна в „Кауфланд“ на една от известните марки беше на цена 10.99 лв. Жената отключва телефона и възкликва: „Защо си мисля, че това тук е много скъпо?“ и сравнява цената с друг магазин във Франция. Там цената се оказва 1.89 €. На следващия ден друга млада жена с дъщеря си си говорят в магазина за течен перилен препарат, който беше на цена от 46 лв., а там (мисля, че ставаше дума за Германия) цената е била 11 €.
Макар и контейнерите да са всеки ден препълнени, както и около тях, ако вземем предвид и мащаба на пренаселения квартал през летния сезон, виждаме редовното почистване на контейнерите. Поне можем да анализираме, че общината до някъде се опитва да почисти според ресурсите на ОП „ЧИСТОТА„.
Автомонтьорите в Пловдив също не могат да смогнат с клиентите си. Автомивките и бензиностанциите са винаги препълнени.
Златарските магазинери се раздават на клиентите си, дошли от Запада. Кварталните кафенета са с надвишен капацитет, но пък те са местата за срещи и мухабет на гурбетчиите с приятелите им, където си разменят истории, скръб и щастие.
За да се подстрижеш, трябва да чакаш с часове, защото, когато и да отидеш, винаги има чакащи преди теб.
Да намериш майстор за ремонт на апартаментите и къщите е почти невъзможно, дори и да предложиш тройна сума. Недостигът на майстори за строителни работи затруднява не само гурбетчиите, но и малкото останали в квартала.
Хората недоволстват от паспортната служба на районното заради жегата, която е повече от 40°. Оплакват се, че ги карали да чакат на слънце, а работата вървяла бавно. Искат да бъде измислен начин, например да се взима час по телефона, както е на запад. Така няма да има чакащи под слънцето.
Парадоксално, въпреки цялата тази суматоха, Столипиново продължава да процъфтява, доказвайки, че дори в най-големия хаос, животът си намира път. Най-болезненото е, че след една-две поколения всичко това ще свърши и новото поколение ще спре да приема България за своя родина. Но пък за сега гурбетчиите са най-големите инвеститори и допринасят невероятно много за икономиката на квартала и града.
Автор: Абдулсамед Вели
About the Author
