Екипът на нашата медия разбра за една интересна инициатива в Квартала – „Приказна кутия“ и се свърза с нейните реализатори от екипа на Сдружение Обединени професионалисти за устойчиво развитие, които от близо две години работят с деца и младежи в махалата чрез методите на изкуството и театъра. Разговаряхме с г-жа Емилия Крушков, която е председател на УС на организацията и идеолог на инициативата, за да ни разкаже малко повече за идеята и предстоящите събития .

Г-жо Крушков, защо решихте да правите театър с децата в квартал Столипиново?

На първо място, аз самата съм майка на две деца, които са израснали в двуезична среда и съм видяла ефекта на изкуството и театъра върху тях. Малкият ми син много трудно се изразяваше на български език и това му създаваше проблеми в училище. Просто се отличаваше от другите деца и учителите казваха, че има „беден речник“. Минахме през всякакви специалисти, включително учители по български език и логопеди, но така и не се подобряваше начина му на говорене, докато един ден не го записах на уроци по актьорско майсторство. За броени дни, детето напредна в пъти повече, отколкото за 4 години в училище и индивидуалните му занимания със специалисти. Най-хубавото е, че освен всичко, той се забавляваше и ходеше с удоволствие на уроците.  

А по въпроса защо започнахме да правим това точно в Столипиново е благодарение на две много артистични момчета от квартала, с които ме срещна съдбата по друг повод и споделиха с мен мечтите си да направят театър точно тук – в тяхната махала. Самите ние се уверихме, че жителите на квартала са традиционно изключени от културния живот на града по географски, икономически и други причини. А по време на пандемията положението стана още по-зле и забелязахме доста „липси“. Започнахме да търсим заедно различни възможности за решаване на тези проблеми и ги намерихме в лицето на Национален фонд Култура, програма Социално ангажирани изкуства. Така започнахме да правим различни инициативи, включващи театър, за да наваксаме дефицита като подобрим достъпа до изкуство и култура на хората от квартала, да предоставим на децата същите възможности, които имат другите, които живеят в центъра. 


Г-жо Крушков, каква е публиката, към която е насочен проекта?


Ние искаме всичко, което правим да е прозрачно, явно и ясно за хората. Затова направихме и Тик-ток на проекта (може да го видите тук – https://www.tiktok.com/@prikazna_kutia). Качваме често снимки и видео и на нашата фб страница. Публиката, която бихме искали да привлечем, на първо място, са децата от квартала. Макар, че при нас публиката е активна – тя е главен участник във всичко, което правим, така че бих казала, че искаме да задържим тяхното внимание и да ги ангажираме с дейностите. После бихме искали те да бъдат подкрепени от представителите на самата общност – младежи, родители, семейството и учителите на децата. На второ място, искаме да привличем вниманието на артистичната общност и НПО сектора (към махалата) – да се включи активно в създаването на повече подобни инициативи. Целта ни е да подобрим диалога между външните и вътрешните групи, суб-културите в махалата, за да има повече услуги, децентрализация на културния живот и справяне с ефектите от маргинализацията. 


Да разбирам ли, че имате планове децата, като завършат образование в квартала да се насочват към театралния-артистичия сектор, или е просто нещо, което смятате е само за забавление за тази възраст?


Знаете ли, всеки път, когато спомена, че работим с деца от квартала и като чуят думата „проект“, често реакцията на хората е „Какво? Интегрирате ли ги там?“. Аз обикновено много се забавлявам на този въпрос и отговарям: „Не, ние се интегрираме сред тях. Те са си интегрирани. Те са си у дома.“ Целта на проекта ни не е да „интегрира“ някого някъде или да наложи външни стандарти и ценности, а да обедини разнообразието в едно. Също, не целим да правим децата артисти или да ги насочваме към определени области. Искаме да постигнем следните няколко ефекта:

Първо, да покажем на децата, че да учиш, може да бъде забавно и не е нужно да бъде скучно и тегаво. Искаме да възбудим тяхното естествено любопитство към света чрез разказите като по този начин, се надяваме всеки от тях да намери изява на своя силна страна или качество. Така, всеки от тях ще добие увереност и ще може да развие повече умения и да ги надградят по какъвто начин намерят за добре. 

Второ, чрез приказки и разказване на истории могат да бъдат стимулирани разнообразни творчески дейности и похвати за себеизразяване на децата. Така може да помогнем за развитието на техните езикови и речеви умения (както се получи при сина ми). 

Трето, да подобрим достъпа на децата и техните близки до култура и хора на изкуството, за да обогатим общите им знания за света като цяло. 

Четвърто, бихме искали да съчетаем артистичното с терапевтичното, тъй като Ковид-ситуацията създаде много тревожност и напрежение в децата, а чрез нашите занимания създаваме едно безопасно пространство за споделяне и изразяване на негативни болезнени мисли и емоции и превръщането им в прах, а понякога дори в семена на цветя. 


Затова ли сте го нарекли Приказна кутия?


Точно затова го нарекохме Приказна кутия: Кутия, защото по време на пандемия (когато се роди идеята), всички бяхме затворени „като в кутия“. В същото време, чрез приказките даваме възможност на кутията ни да се превърне в едно убежище, една капсула за съхранение в света на въображението. Кутията също е препратка към сцената на театъра, и други визуални изразни изкуства, излизащи от „кутия“, които представяме на децата. Както черната кутия на самолета, нашата лична „кутия“ съхранява цялата информация, която сме добили през живота си – системата ни от убеждения, вярвания, истории/преживявания и т.н., а черната кутия на театъра ги драматизира и ги представя пред публиката. 


Каква е ролята на приказките и актьорите? Как протича едно ваше занимание?

 

Използваме приказките и актьорското майсторство, за да предизвикаме дискусии по актуални за децата теми от техния живот. Чрез историите от приказките, ние може да изследваме себе си, другите и фундаментални етически категории като добро-зло, чест, достойнство, доблест, доверие и мн.други. Досега сме обсъждали и няколко по-сериозни теми, засягащи насилието, дискриминацията, толерантността и неравностойното положение в обществото. 

Едно занимание протича по следния начин: Първо правим актьорска загрява и игри. След прочитане на дадена приказка, професионалните актьори и психолога въвличат децата в едно преиграване на историята, драматизация и дебат, върху темата на съответната приказка. И така, в продължение на 6 месеца, екипа ни „вади“ от „кутията“ разкази, които подбуждат към други истории, и по този начин се извеждат различни поуки, разрешават се някои морални дилеми, които могат да им помогнат да взимат самостоятелни решения за справяне с различни ситуации. Освен приказки, в заниманията ни са включени упражнения за внимание, осъзнатост на действията, съзерцателност, състрадание и др.


Как избирате кои истории да поднесете?


Много е трудно да се изберат само 5-6 истории от всички възможни приказки и притчи по света, но в началото бяхме подбрали известни класически български и световни приказки, както и притчи, които третират вечните теми: за любовта, доброто, семейството, справедливостта, саможертвата и др. Опитваме се да има разнообразие.


Много бихме искали част от разказите да бъдат събрани от родители, роднини или други приятелски лица от махалата, за да включим и тях в заниманията. Нашите деца са още много малки и трудно биха могли да направят сами своята домашна работа – да напишат собствена приказка (измислена от тях) или история от техния етнос, с която да ни запознаят, затова ще направим конкурс, който ще бъде отворен за цялата общност. Може да следите условията за конкурса в страницата на Сдружение Жителите на Столипиново, като и във Фейсбук групата “Жители на Столипиново”които любезно приеха да бъдат наши медийни партньори. 


Какво друго предстои?


На финала на проекта, учениците ще участват в „Приказен карнавал“, където ще се маскират, като любимия си герой с костюм, изработен от тях самите с подръчни материали, с помощта на професионалните актьори.

Каним всички техни близки, както и цялата общност на 16 юни да се включат заедно с нас в празника и да демонтрират своите костюми. 


Следете публикациите ни, за да разберете как може да се включите в конкурсите.


Проектът „Приказна кутия“ е финансиран от Национален фонд Култура и се изпълнява от екип на Сдружение Обединени професионалисти за устойчиво развитие.