Историята започна да се пренаписва след 1990 година. Да, страната ни, балканските страни имаха нужда от нова история, и най-вече световната история трябваше да се пренапише, защото старата вече сигурно им е омръзнала.

Как се пише история? Кои я пишат?

От както свят светува, в историческите книги място се дава на три вида хора. Едните са владетелите(политици), вторите са войници(народи) и по някога богаташи. Принципно, почти винаги последните пишат историите, докато другите се борят. Но, естествено, пишат я такава, каквато те желаят да е.

Каква е разликата от предишните и настоящи владетели и народи, както и пишещите историята богаташи?

До преди 1990 година някои народи, като османците, прабългарите, руснаците, англичаните и други велики народи се хвалят и гордеят с дедите си, други не са имали възможност да се хвалят с предците си, като например африканските народи. Откакто свят светува, африканците почти винаги са били жертви на бялата раса. Ползвали са и са ги продавали, като роби. Били са и все още са опитни полета на медицината. Но всичко това не е защото са страхливци, а защото техните лидери, техните управници са ги продали. Продали са им и земите, богатствата и самите тях. Но забравили, че след тях, техните деца и внуци ще са част от този робски народ. Между другото продажбата на живите хора е съществувала до 1884 година. Да, доколкото помня французите до тогава са се възползвали от робите, и то белите африканци, или по ясно казано мароканци, които за малко да грабнат световната титла на футбола през 2022 година и алжирци. А в Нигер робството приключва през 1999 година.

Днес се забелязва нещо подобно по целят свят. Само че тук не става въпрос за бели, черни, кафяви и други видове раси. Тук става въпрос за властни и без властни.

Как започна всичко?

Голяма част от вас знаят, че в Европа и Балканите са се водили световните битки. До 1989 година света се разделяше на комунизъм и капитализъм, като страната ни беше част първият механизъм. Вторите успяха да завладеят икономически почти всички бивши комунистически страни в това число и България с магическата дума, наречена “Демокрация“.

Демокрацията в България през първите години претърпя голям политически и икономически трус. Докато се водеше война кой да вземе властта, бяха създадени организирани престъпни групи, които показно и по-поръчка убиваха всеки. Всяваше се страх между обикновените граждани. Полицията беше безсилна срещу тях. В същото време на обикновения българин му трябваше играчка, както се дава на децата за да се отвлече вниманието им от други неща. Играчката на българина беше да го занимават с етническите малцинства в цяла България, защото и по тези квартали хората бяха ги оставили на автопилот. Всеки вършеше и правеше каквото им хрумне. Всеки ден имаше новини за малцинствата. Това беше превърнато в систематично заниманимание и помагаше за рейтингите на медиите. Пишеха се, пе се отпускат милиярди за тези малцинства, които естествено никога не достигаха до тях, но пък по документи всичко е ОК.

Но тази занимавка наистина доставяше огромно удоволствие на мнозинството, докато цялото им богатство се разпределяше и приватизираше. Всичко държавно(народно) мина в ръцете на чужди компании, както и в ръцете на бивши и настоящи политици, като им се даваше и свободата и удоволствито да плюят и обиждат играчките си по социалнте медии и коментари по статиите.

Видяха се нагласите на хората и така намериха как да поддържат още някоя година тази идеална играчка. Така създадоха националистическите партии, които вместо да се занимават с истинските национални ценности, те също използваха слабостта на обичащите дребните играчки, като си вдигнаха рейтингите с нападки по малцинствата. А през това време българският супермен “Бат Бойко” им показваше мускули и унищожаваше старите мафиотски организации и вкарваше в цялата държавна и местна власт хората от неговата групировка, която сега пък се опитват да махнат хората, които са разбрали, че играчката е била ненужна и какви бели ги сполетяла, докато си играят.

Пловдивският квартал “Столипиново” стана точно по този начин един от най-известните квартали в цяла Европа. Да в цяла, защото с благодарение на този квартал, Филибето стана столица на европейската култура през 2019 година.

Днес обаче се забелязва, че голяма част от хората, особено в Пловдив им омръзна от вече остарялата играчката и започнаха да виждат реалността. Видяха, че през последните десетилетия играчката им е попречила да видят, че почти нищо държавно не е останало. Виждат, че властта вече е навлязла във вътрешността и започнала да продава, дори и дарява последните останали имоти на частни или обкръжени лица.

Защото общинската земя и имоти са на хората, на пловдивчаните. Макар и късно много добре знаят, че, ако загубят и тях, бъдещите поколения ще ги сполети съдбата на африканските народи.

Властта не може да разбере, че те са пазители, а не собственици на тези имоти. Представете си, че наемете охрана да ви пази къщата, както и поддръжчик. А те са си помислили, че като имат ключ за всички стаи, вече могат да отдават под наем, да рушат и дори да продават чуждите имущества. Точно това правят в момента пловдивските ни управници. Но забравят да вземат примери от африканските лидери, че след тях, техните деца и внуци ще са роби.

Автор: Абдулсамед Вели