
В Дуисбург на 15 декември се проведе среща на тема „Правата на работниците в Германия” с участието на Полина Манолова от Асоциация “Stolipinovо in Europe“, която е дъщерна на българската организация сдружение “Жители на Столипиново” в Германия, Станимир Михайло от “Arbeits umd Leben” и съпредседателя на ATIF Сюлейман Гюркан като лектори.
Целта на срещата беше да се обсъдят с работниците правата на работниците в Германия и проблемите, които изпитват работниците, работещи в компании за отдаване под наем(временен работник). Целевата аудитория са предимно български работници. Срещата се проведе на турски и български език.
Асоциация “Столипиново в Европа” произнесе встъпително слово на срещата.
Полина Манолова го направи на български. Говорейки за отговорностите на българските работници, дискриминацията и несправедливостите спрямо работниците, Полина Манолова акцентира върху смъртта на Сюлейман Рефат, който загина при трудова злополука, и обърна внимание на организацията на българските работници. Госпожа Манолова подчерта, че те са основали “Столипиново в Европа” и целта им е да защитават правата на българските работници.
След това думата взе Станимир Михайлов от Arbeits umd Leben.
Михайлов подчерта, че е бил подложен на всякакви санкции, тъй като работниците не са били запознати с несправедливостите, пред които са изправени българските работници и техните права, произтичащи от вътрешното законодателство. Освен това той посочи, че работниците са наети при лоши условия и като евтина работна ръка и подчерта, че работниците трябва да научат правата си и добави, че се интересуват от проблемите на работниците и какво трябва да се направи въпреки това.
По-късно съпредседателят на ATIF Сюлейман Гюркан взе думата.
След като се представи, че е присъствал на срещата като член на борда на директорите на клона на IGBAU в Дуисбург, а също и като съпредседател на ATIF, Гюркан подчерта, че е много запознат с проблемите на приятелите си, тъй като е работил в компания за наемане на работници от по-дълго време. Гюркан добави, че след смъртта на Рефат Сюлейман са искали да създадат обществено мнение за проблемите, които изпитват наемните работници, особено българските работници, както и че организациите, организиращи събитието, са се събрали и ще продължат тази съвместна работа оттук нататък . Гюрджан заяви, че българските работници са изправени пред всякакви видове несправедливости, третирани са като треторазрядни хора, търпят дискриминация и расизъм, на тях се гледа като на евтина работна ръка, заплатите им не се изплащат редовно във фирмите, за които работят, и дори са подложени на насилие.
От друга страна, добави колко е важно работниците да се организират както вътре в себе си, така и в синдикати за собствените си права. Смъртта на Рефат Сюлейман насочи вниманието към по-нататъшното развитие на това, като даде пример как тя сближи българските работници. Подчертавайки, че колегите му в Германия са големи оптимисти по отношение на правата на работниците и правата на човека, Гюрджан завърши изказването си с думите, че ако тези права съществуваха, българските работници нямаше да бъдат третирани като роби, нямаше да се гледа на тях като на евтина работна ръка и Рефат Сюлейман можеби нямаше да загине при трудова злополука.
След това работниците взеха думата и обясниха проблемите, които изпитват в предприятията на турски и български език. Продължаването на срещата с взаимна интерактивна дискусия имаше положителен ефект. Много хора обърнаха внимание на факта, че подобни срещи трябва да бъдат редовни и се дава информация за техните права.