Днешното земетресение, макар и сравнително слабо, трябва да прозвучи като последен звънец за властите – не само в Пловдив, но и в цялата страна. И ако някои пловдивчани го усетиха само като лек тласък, то за жителите на Столипиново той бе шокиращо напомняне за риска, в който живеят всеки ден.
30 години пренебрегване. 30 години тишина. 30 години фекални и питейни води в избите.
Сгради, чиято структура не е се знае дали е изследвана, чиято устойчивост е неизвестна, а носещите им елементи може би вече са компрометирани. Ако днешният трус беше с 2-3 степени по-силен, дали щяхме да броим жертви? Кои блокове биха издържали? Колко деца, колко семейства биха останали под развалините?
Днес вече е безотговорно и престъпно да се говори, че „няма средства„. Това е въпрос на живот и смърт, не на бюджет.
Нужна е незабавна намеса на национално ниво:
– Да се създаде независима техническа комисия, включваща най-добрите инженери и сеизмолози, която да направи обследване на всички блокове в Столипиново, които от 76% са общински.
– Да се изработи мащабен план за реконструкция или подмяна на опасните сгради, дори ако това отнеме години.
– Да се предвидят средства от държавния и европейския бюджет, защото тук става дума за десетки хиляди човешки животи.
Време е да се постави край на политическите игри. Време е Столипиново да бъде поверено на компетентни, честни и безпристрастни експерти, които да го изведат от архитектурната и инфраструктурната катастрофа, в която се намира.
Ако едно по-силно земетресение удари утре, това няма да бъде „неочаквана трагедия“ – това ще бъде предвидено престъпление с известни извършители: всички онези, които днес бездействат.
Нека не чакаме Господ да ни спаси. Нека държавата поеме отговорност, преди Столипиново да се превърне в символ не на бедност, а на тотален провал на институциите.
Автор: Абдулсамед Вели, главен редактор на Filibeliler.com
About the Author
