Разследване: Мафия в костюм – как политици атакуват български и румънски мигранти

Автор: Абдулсамед Вели, Filibeliler.com

Преструвката за „ред и справедливост“

През последните месеци обществеността в Германия бе подложена на добре координирана информационна атака срещу две основни свободи в Европейския съюз – правото на свободно движение и достъпа до социална сигурност (Bürgergeld). В основата ѝ стоят известни политически фигури от Северен Рейн–Вестфалия (NRW), включително кмета на Дуйсбург Зьорен Линк (SPD), кметицата на Гелзенкирхен Карин Велге, федералната министърка на труда Барбел Бас и вътрешният министър на NRW Херберт Ройл (CDU).

Официалният им разказ: защита на немската социална система от „криминални мрежи“ от Източна Европа.
Реалността: инструментализиране на расови стереотипи и лъжи, за да бъдат орязани социални права, увеличен контрол и легитимирана репресия.

Какво всъщност настояват тези политици?

1. Свобода на движение само за „заслужилите“ – т.е. работещи и осигурени.

2. Намаляване на социалните права за мигранти от ЕС, които не отговарят на „национални стандарти“.

3. Разширен обмен на лични данни между институции с цел наблюдение и депортация.

4. Засилени вътрешни проверки, насочени предимно към етнически маркери.

5. Премахване на Bürgergeld и въвеждане на строги санкции за безработни чужденци.

6. Участие на миграционните служби в локален контрол над „съмнителни“ общности.

Какво се твърди?

● „Български и румънски кланове“ злоупотребяват със социални помощи
● „Фиктивни Minijob“ се използват за получаване на права
● Детски надбавки се изпращат за деца, които „никога не са стъпвали в Германия„
● Мигрантите от Източна Европа „развалят кварталите“, „не спазват хигиена“ и са „непоносими“

Какво показват фактите?

Академични изследвания от Университета в Дуйсбург–Есен не откриват доказателства за мащабни злоупотреби с помощи от страна на български и румънски граждани. Обратно – множество семейства нямат достъп до социални услуги, защото институциите налагат дискриминационни пречки, включително изискване на до 25 различни документа за детска помощ.

Данни от Федералната статистика показват:

Нивото на безработица сред българите и румънците е малко над средното за Германия;

Повече от 50% от българските работници в NRW получават под средната заплата;

Повечето мигранти заемат вредни, тежки и непопулярни работни позиции – в строителството, почистването, пакетажната индустрия.

Митът за „социален туризъм“ е оборен многократно от изследователи и журналисти – включително от медии като Correctiv, Monitor и Süddeutsche Zeitung.

Вредни последици от тази кампания

1. Засилване на институционалния и ежедневния расизъм – особено към роми и турскоезични българи.

2. Унищожаване на социална солидарност – чрез противопоставяне на „наши“ срещу „чужденци“.

3. Принуждаване към неформална икономика – без права, без защита, с повишен риск от експлоатация.

4. Бедност, пренаселване и гетоизация – особено в градове като Дуйсбург, Гелзенкирхен и Херне.

5. Легитимация на управленски провали – чрез насочване на вниманието към „външни врагове“.

Кой печели от тази война?

Политическите мрежи, които от над 10 години управляват градовете на NRW чрез репресивни мерки и контрол, използват тази реторика, за да:

– Скриват липсата на жилищна политика

– Прикриват провалите си в образованието и интеграцията

– Насърчават дяснопопулистки изборни стратегии

Зад лозунгите за „ред“, „злоупотреба“ и „сигурност“ се крие политическа мафия, която:

Демонтира социалната държава

Заменя солидарността с контрол

Стимулира омраза срещу най-уязвимите

Какво може да се направи?

● Изграждане на местни мрежи на солидарност – между германски и мигрантски организации
● Международен натиск върху германската федерална власт – за защита на правата на граждани от ЕС
● Институционален мониторинг и правна защита – чрез жалби до ЕС, Европейския съд и ООН
● Силна медийна и обществена кампания – срещу расистките практики и езика на омраза
● Пряко участие на български и румънски мигранти в местната политика – за да защитят собствените си интереси

Миграцията не е престъпление. Бедността не е вина. А солидарността – не е заплаха.
Ако искаме справедлива Европа, не можем да позволим бюрократична репресия и расов популизъм да се представят като „политика на ред“.