Filibeliler отново обръща внимание на проблема с боклука в Столипиново. Не защото той е възникнал наново. Не защото е бил решен и сега се е появил отново. И още по-малко защото институциите са намерили работещо решение. Напротив – пишем за него, защото идва лятото, а с него започва и поредният сезон, в който всичко ще се повтори така, както се повтаря повече от десет години.
През летните месеци хиляди изселници и гурбетчии се прибират при семействата си. Кварталът се оживява, домовете се пълнят, а с повече хора естествено се произвеждат и повече битови отпадъци. Това не е нещо необичайно, нито нещо, което не може да бъде предвидено. То се случва всяка година.
В същото време идва и сезонът на отпуските. Общинските служители излизат в почивка, част от работниците липсват, а и през останалото време сметосъбирането в квартала далеч не е достатъчно редовно. Ако през нормалните месеци боклукът често се трупа с дни, какво остава за периода, в който персоналът е по-малко?
Другият проблем е, че през лятото кметове, чиновници и администрация също излизат в отпуск. Хората подават сигнали, но няма кой да реагира своевременно. Жалбите се натрупват, а отговорите идват едва след края на почивния сезон – когато гурбетчиите вече са заминали обратно, а проблемът отново е останал само за постоянно живеещите в квартала.
Това не е случайност. Не е изключение. Не е „извънредна ситуация“. Това е модел, който се повтаря година след година. Жителите на Столипиново добре знаят какво предстои. Знаят, че през юли и август купчините отпадъци ще започнат да растат. Знаят, че сигналите ще се прехвърлят от телефон на телефон. Знаят, че ще има оправдания с отпуските, с липсата на хора, с техниката, с жегите и с какво ли още не.
А когато есента дойде и кварталът отново остане с по-малко хора, ще започнат поредните „извънредни акции“, ще бъдат показани фадроми и камиони, а институциите ще се похвалят с извозените стотици тонове боклук. Сякаш проблемът е решен.
Само че не е.
Защото проблемът в Столипиново не е сезонен. Не е и от вчера. Той продължава повече от десетилетие. Всяко лято идва със същите страхове, със същите сигнали и със същите обещания. А решение няма.
И ако нещо е станало традиция в Столипиново, то не е боклукът.
Традиция са бездействието, оправданията и забравените обещания.
About the Author
