Голямото наводнение от 26 юни 1957 година
На 26 юни 1957 година Пловдив преживява едно от най-тежките природни бедствия в своята нова история. Река Марица, която векове наред е била част от живота на града, този път се превръща в разрушителна стихия. Водата излиза от коритото си и залива хиляди декари от Пловдив, оставяйки хиляди хора без дом.
Сред най-тежко засегнатите места се оказва Столипиново.
През ранния следобед на 26 юни водите на Марица започват да прехвърлят бреговете. В района на Пловдив водният стълб достига около 4 метра. Реката залива Кършияка, а водите се разпространяват към други ниски части на града. Докладът на тогавашния пловдивски кмет Никола Балканджиев описва мащаба на пораженията, а по-късни исторически изследвания посочват, че над 1000 къщи са разрушени или силно увредени.
Наводнението не е просто покачване на водата. То е огромна кална маса, която навлиза в улици, дворове и жилища. В някои части на града хората се придвижват с лодки, а армията и милицията участват в спасяването и евакуацията на населението.
По това време голяма част от къщите в Столипиново са паянтови, изградени от кирпич и други материали, които трудно могат да издържат на продължително заливане.
Именно тук стихията показва най-разрушителното си лице.
Исторически изследвания посочват, че Столипиново и Арман махала са сред най-силно пострадалите райони. Кирпичените къщи не издържат на огромния воден натиск и на продължителното въздействие на водата. Според научното изследване, след наводнението значителна част от жилищата в засегнатите махали са разрушени.
За хората това означава загуба не само на покрив над главата, но и на всичко, което притежават. Водата отнася покъщнина, дрехи, храна и вещи, натрупвани с години.
Пловдив като цяло остава с около 10 500 души без покрив, според историческите публикации за бедствието.
След като водата започва да се оттегля, пред града се появява друг огромен проблем – къде ще живеят хората, чиито домове са разрушени.
Училища и тютюневи складове са подготвени за временно настаняване. До обяд на 29 юни е осигурен подслон за около 7000 души. Междувременно започва организация за възстановяване на разрушените жилища.
За Столипиново последствията от бедствието водят и до голяма промяна в облика на квартала.
След наводнението започва мащабно жилищно строителство. Според историческите публикации 291 апартамента са построени за пострадали жители на Столипиново, а други 140 апартамента са изградени за пострадали семейства край Голямоконарското шосе.
Така природното бедствие от 1957 година се превръща и в един от моментите, които променят физическия облик на Столипиново.
Възстановяването не е само въпрос на строителство. То е част от по-голямата жилищна политика на социалистическата държава през втората половина на 50-те години.
За пострадалите семейства започват да се изграждат нови жилища, като от хората се очаква да участват с труд в строителството на собствените си домове. В публикации от онова време новите апартаменти са представяни като символ на преобразяването на квартала.
Така след водата започва друга епоха за Столипиново – епоха на ново строителство, нови жилищни блокове и постепенно изменение на традиционния облик на квартала.
Днес за мнозина наводнението от 1957 година е само дата в историята на Пловдив. За хората, които са го преживели, обаче то е било денят, в който Марица е променила живота им.
На 26 юни 1957 година водата влиза там, където хората са живели десетилетия. Кирпичените стени започват да се рушат, къщите рухват, а семейства остават без дом.
Но бедствието има и друго последствие. То променя Столипиново не само защото унищожава част от старите му къщи, а защото след него започва изграждането на нови жилища и постепенно се променя самият облик на квартала.
Затова наводнението от 1957 година може да се разглежда като една от големите повратни точки в историята на Столипиново.
Марица отнася старите къщи, но след оттеглянето на водата започва изграждането на един различен Столипиново.
И след десетилетия споменът за онзи ден остава за реката, която излиза от коритото си, за къщите, които не издържат на водата, и за хората, които трябва да започнат живота си отначало.
Вторият потоп
Колкото и тежко да е било наводнението от 1957 година, след него Столипиново започва да се променя. Разрушените къщи са заменени с нови жилища, изграждат се блокове, инфраструктура и обществени услуги. Държавата поема голяма част от възстановяването и постепенно кварталът придобива по-съвременен облик.
Но десетилетия по-късно Столипиново ще се изправи пред друг вид наводнение. Този път водата няма да дойде от Марица.
След 1989 година
Промените след 1989 година променят не само политическата и икономическата система на България, но и начина, по който държавата се отнася към етническите квартали и техните жители.
Столипиново постепенно започва да остава извън големите инвестиционни процеси, които променят останалата част на Пловдив.
Старите жилища остават. Но тяхната поддръжка започва да се превръща все повече в проблем на самите жители. Общинските жилища се амортизират. Общите части на блоковете започват да се рушат. Улици и тротоари се нуждаят от ремонти, а инфраструктурата не се развива със същите темпове, с които се увеличава населението на квартала. Общинските багери от 2007 година насам всеки ден до сега разрушават асфалт и тротоари из целия квартал. Причината е нестандартният начин на събиране на битовия отпадък в квартала.
Един квартал не се изгражда само с построяването на жилища.
Той трябва постоянно да бъде поддържан. Трябва да има работеща канализация, осветление, улици, сметосъбиране, обществени пространства, училища и достъп до услуги. Когато тези системи не се поддържат достатъчно дълго, започва бавен процес на разпад.
Там, където някога са били изградени жилища и инфраструктура, започват да се появяват проблеми, които с годините стават все по-трудни за решаване. Вината обаче не е само на властта, тя е и на самото население, което само не поддържа и не умее да устоява правата си.
Leave a Reply