Бедността и дискриминацията в Дуисбург: Българските и румънските мигранти като жертви на системни проблеми

Ситуацията в бедните квартали на германския град Дуисбург като Хохфелд и Марксло разкрива дълбоките социални и икономически неравенства, с които се сблъскват българските и румънските мигранти, за което пише германската медия JungeWelt.

Според проучване, проведено от екип изследователи, включително социолога Полина Манолова от Университета Дуисбург-Есен, бедността и дискриминацията в тези райони са не просто резултат от липса на ресурси, а са активно произвеждани от институционални политики и практики.

Системна дискриминация и бедност

Проучването разкрива, че дискриминацията срещу мигрантите от Югоизточна Европа се проявява на много нива – от достъпа до социални помощи до условията на труд и жилищните политики. Много от мигрантите са принудени да работят в нископлатени и силно експлоатиращи сектори като почистване, строителство и складова дейност. Основната част от тези работници са наети чрез подизпълнители, което допълнително утежнява тяхното положение.

„Почти всички работници, които интервюирахме, бяха на временни договори с минимални права,“ споделя Манолова. „Много от тях нямат дори достъп до социално осигуряване, а извънредният труд често остава неплатен.“

Несигурни условия на труд

Работниците, интервюирани в проучването, често са подлагани на условия на труд, които нарушават основните им права. Сред установените нарушения са:

– Неплащане на извънреден труд.

– Отчисления за работно облекло и транспорт, които не са покрити от работодателя.

– Липса на платени болнични и отпуски.

– Чести трудови злополуки, водещи до сериозни здравословни проблеми.

Една от най-обезпокоителните практики е издаването на договори с намалено работно време, докато реалните часове работа значително надвишават договореното. Разликата в заплащането често се изплаща „под масата“, което лишава работниците от социални права.

Активно произвеждана бедност

Според Манолова бедността, с която се сблъскват тези мигранти, не е „внесен“ проблем, както често твърдят германските власти. Вместо това тя е резултат от целенасочени институционални практики като:

– Ограничен достъп до социални помощи чрез бюрократични бариери.

– Редовни полицейски акции и изселвания от жилища.

– Липса на контрол върху работодателите, които експлоатират мигрантите.

„Тези политики създават затворен цикъл на бедност и социално изключване,“ коментира Манолова. „Мигрантите са оставени без подкрепа, докато градските власти пренебрегват техните нужди и права.“

Какво може да се промени?

Докладът на екипа предлага няколко мерки, които могат да подобрят положението на мигрантите в Дуисбург:

1. По-строг контрол върху работодателите и наказания за нарушаване на трудовите права.

2. Облекчаване на достъпа до социални помощи и премахване на административните бариери.

3. Инвестиции в социална инфраструктура и жилищна политика, насочена към социална справедливост.

4. Създаване на програми за интеграция, които включват обучение и подкрепа за мигрантите.

България също трябва да обърне внимание

Тези проблеми подчертават и важността на активната роля на България в защитата на своите граждани в чужбина. Българското правителство би могло да сътрудничи с германските власти за подобряване на условията на труд и живот на мигрантите.

„Бедността и дискриминацията не са неизбежни,“ завършва Манолова. „Те са резултат от решения и политики, които могат да бъдат променени.“

Случаят с българските и румънските мигранти в Дуисбург е показателен за проблемите на системната бедност и дискриминацията в Европа. Решаването на тези проблеми изисква координирани усилия както на местно, така и на международно ниво. Мигрантите не са просто работна сила – те са хора с права, които заслужават достоен живот, както не трябва да се забравя, че в случая става въпрос за граждани на европейски държави, които би трябвало да имат равни права с останалите.