Автор: Абдулсамед Вели
На територията на стоманодобивния гигант Thyssenkrupp в германския град Дуисбург стана фатален трудов инцидент през нощта на 25 януари. Според информация на полицията, 31-годишен работник е загинал около 3:10 ч. на работното си място на улица „Кайзер-Вилхелм“ в района Брукхаузен.
Мъжът е бил заклещен между работна платформа и предпазно съоръжение под тавана. Въпреки усилията на спасителни екипи и транспортирането му в болница, той е починал малко след пристигането си.
Криминалната полиция е започнала разследване за установяване на причините за трагедията, а прокуратурата в Дуисбург е наредила аутопсия. Според официална информация от компанията Thyssenkrupp Steel, те са дълбоко засегнати от случилото се и изказват съболезнования на близките на загиналия.
„Молим за разбиране, че поради текущото разследване не можем да дадем повече подробности,“ коментира говорител на компанията.
Според източници от служители, инцидентът е станал в цех за кислородна стомана. Не е ясно дали трагедията ще доведе до преразглеждане на мерките за безопасност на обекта.
Прокуратурата е потвърдила, че загиналият не е бил пряк служител на Thyssenkrupp, а е работил за подизпълнител.
Серия от трагични инциденти
Това не е първият фатален случай на територията на компанията. През 2023 г. са регистрирани три смъртни случая при партньорски фирми на Thyssenkrupp. През 2022 г. българският работник Рефат Сюлейман загива, след като пада в кално езеро близо до високотемпературна пещ. Смъртта му предизвика протести сред българската общност в Дуисбург и съмнения за прикриване на обстоятелствата около инцидента.
Социалният експерт д-р Полина Манолова от университета Дуисбург-Есен и представител на българската асоциация „Столипиново в Европа“ също критикува практиката на използване на подизпълнители и лошите условия за труд, които често водят до смъртни инциденти.
Въпреки обществените протести и медийното внимание, случаите на трудови инциденти в Thyssenkrupp остават повод за безпокойство сред служителите и обществеността.
Рефат Сюлейман, 26-годишен български работник от Пловдив, загина при трудова злополука в завода на ThyssenKrupp Steel в Дуисбург, Германия, през октомври 2022 г. Той е работил в завода само няколко дни, когато на 14 октомври 2022 г. изчезва по време на почивка. След тридневно издирване, тялото му е открито на 17 октомври в басейн за утайки на територията на завода.
Според полицейското разследване, липсата на парапет около басейна за утайки е определена като „грубо нарушение на правилата за безопасност на труда„. Въпреки това, точните обстоятелства около смъртта на Рефат остават неясни, което предизвиква недоволство сред близките му и българската общност в Дуисбург.
След инцидента, семейството и приятели на Рефат, подкрепени от хиляди българи, турци и немци, организират няколко протеста с искания за прозрачно разследване и подобряване на условията на труд в ThyssenKrupp Steel. Те изразяват загриженост относно използването на подизпълнители и лошите условия на труд, които могат да застрашат здравето и безопасността на работниците.
ThyssenKrupp и лицемерието на индустриалната безопасност: Кой носи отговорност за загиналите работници?
Трагедия след трагедия, инцидент след инцидент – ThyssenKrupp продължава да фигурира в новините със смъртни случаи на работници. И винаги разследванията оставят горчив вкус от въпроса: кой всъщност носи отговорност? Отговорът обикновено се прехвърля върху подизпълнителите – малки фирми с ограничени ресурси, които удобно се използват като щит от гиганти като ThyssenKrupp.
Тази практика не е случайна. Подизпълнителите са съзнателно подбрани не само заради евтината работна ръка, но и заради възможността да служат като буфер срещу отговорност. Когато трагедията почука на вратата, винаги някой друг е виновен – малките фирми с несъществуващ контрол върху безопасността на труда.
Но вината не спира дотук. Какво правят властите? Вместо да затварят тези рискови фирми и да държат големите корпорации отговорни, те си затварят очите. Разследванията са бавни, санкциите(ако има такива) – символични, а истинската справедливост за загиналите работници и техните семейства остава химера.
Случаят с Рефат Сюлейман, който остави две сирачета е ярък пример за това. Един млад български работник загуби живота си в кално езеро на територията на ThyssenKrupp, а след три дни безуспешно издирване тялото му беше открито и то с протестната намеса на негови сънародници. Вместо да поеме отговорност, компанията удобно посочи подизпълнителя и измъкна шефовете си от неудобни въпроси.
Тази стратегия е част от системна политика в Германия– прехвърляне на риска и отговорността към онези, които не могат да се защитят, които също остават ненаказани. И докато тази порочна практика продължава, новите жертви ще бъдат просто статистика, загубена в безкрайния поток от корпоративни извинения и бюрократично бездействие.
Време е не само за разследване, а за радикална промяна. ThyssenKrupp и всички подобни корпорации трябва да бъдат държани пряко отговорни за случващото се в техните заводи. Време е властите да спрат да бъдат мълчаливи съучастници и да започнат да защитават живота и достойнството на работниците.
Защото всяка загубена човешка съдба заслужава повече от извинение и корпоративно мълчание.
About the Author
