В България има едно място, което всички познават, но никой не иска да познае истински. Столипиново – дом на над 62 хиляди души, мултиетнически квартал, в който животът тече в различен ритъм – по-бърз, по-шумен, понякога хаотичен, но винаги жив. Жив, въпреки всичко.
Канализация има, но няма чистота, липсва нуждата инфраструктура, качествено образование и институциална подкрепа. И не защото хората не искат да живеят достойно. А защото няма контрол, няма грижа, няма институции. Няма воля. А политическата воля, както знаем, се появява само когато носи дивидент. Всяка власт досега е използвала Столипиново като оправдание – за липса на реформи, за етническо напрежение, за евтини медийни сензации. Но никой не е дошъл да остане и да чуе какво реално се случва зад заглавията.
А реалността е болезнена. Младите тук не мечтаят за високи позиции в холдинги. Те мечтаят за място, където да седнат заедно, влюбени, без да се срамуват от мястото, където живеят. Където да запомнят първата целувка, да снимат спомен, който не е на фон от разпадащи се фасади и прашни улици. Но в Столипиново днес няма дори едно такова кътче – няма градинка, няма сцена, няма площадче за любов и мечти.
И въпреки това хората не стоят със скръстени ръце. В квартала кипи живот – вътрешна търговия, малки бизнеси, магазини, работилници. Те сами са изградили икономика, която им помага да оцелеят. Но няма как сами да решат големите проблеми. Няма как сами да изградят тези малки кътпета, училища с качествено образование, пътища, ред и сигурност. За това е нужна държавна подкрепа. Нужна е воля. Нужна е справедливост.
А тя отсъства. Защото политиката се е превърнала в личен бизнес, в сделка, в статистика. А Столипиново – просто удобен параван.
Но хората тук не са статистика. Те са семейства, деца, баби, влюбени млади хора, самотни майки, трудолюбиви бащи. Те не искат милостиня. Искат уважение. Искат шанс. Искат да бъдат част от обществото, не неговата сянка или черното агне в стадото.
А най-вече – искат някой най-накрая да ги чуе. Не преди избори. А сега.
Автор на статията: Абдулсамед Вели, главен редактор на Filibeliler.com
About the Author
