Автор: Абдулсамед Вели
Докато институциите в Пловдив мълчат, в кв. Столипиново тиктака тиха, но ужасяваща заплаха: жилищни блокове в предразрушено състояние, потънали във фекални води, без достъп до питейна вода по високите етажи, без каквато и да е поддръжка.
Става въпрос не за една или две сгради, а за цял квартал, обитавани от хиляди хора, включително деца и възрастни, където опасността за масова трагедия вече не е хипотеза – тя е въпрос на време.
Носещи конструкции, подкопани от отпадни води. Разрушени основи, корозирали арматури, напукани стени, липса на елементарна хигиена и инфраструктура. Едно по-силно земетресение – и ще гледаме руини, под които ще лежат тела.
Сградите се разпадат. Общината мълчи.
И тук идва шокиращият факт: 76% от тези апартаменти са собственост на… Община Пловдив.
Общинска собственост – без нито един ремонт. Защо?
Вместо да поддържа имотите си, общината прибира наеми. А какво се случва с приходите? Няма отчетност, няма прозрачност, няма ремонти. Има само мълчание. И политически ПР.
Общината си измива ръцете. Но крие ли и нещо по-страшно?
Още по-скандално е, че общинската администрация, при всеки сигнал или гласност за ужасяващите условия в блоковете, си измива ръцете с обяснението, че обитателите не пазят имуществото. Добре, но тогава възникват въпросите:
– Колко административни или наказателни производства е започнала Община Пловдив срещу наематели, унищожаващи общинска собственост?
– Колко сигнала е подала в прокуратурата?
– Колко дела е завела като собственик на имоти за умишлено повреждане или безстопанственост?
Отговорът изглежда е един: нула.
Тогава възниква още по-мрачен въпрос:
Дали Общината наистина е безпомощна – или просто чака трагедията да се случи?
Защото, ако блоковете се срутят и десетки, дори стотици хора загинат, ще последват заглавия в медиите по цял свят. А след тях – вълна от помощи, дарения, извънредни бюджети, международни фондове, европейски програми.
Може ли това да е мълчалива стратегия?
Да се остави всичко да рухне, за да дойде „спасителното финансиране“?
А милионите да бъдат насочени отново към добре познати кръгове?
Столипиново като епидемична заплаха за Пловдив и Европа
От избите изтичат фекалии. Междублоковите пространства са блата от отпадъчни води. Деца играят в тях. Възрастни живеят без достъп до чиста вода по високите етажи. Вече може да се отчете зачестяване на инфекциозни болести, хепатити, паразитни и чревни заболявания.
Пътуващи жители от Столипиново работят сезонно или постоянно в Германия, Франция, Англия и други европейски страни. Това превръща района в биологична заплаха с трансграничен риск.
Общината подлежи на съдебна отговорност при инцидент
Сградите нямат законни домоуправители – защото частните собственици са в малцинство. Общината държи 76% от дяловете и не упражнява управленска роля. Това означава: тя носи отговорност – и морална, и юридическа.
При срутване с жертви, общинската администрация може да понесе реална наказателна отговорност – за умишлено бездействие с фатални последици.
Пловдив рискува да влезе в историята не със забележителностите си, а с най-голямата общинска катастрофа от управленско бездействие в новата ни история.
Колко трупа ще са нужни, за да се заговори в Общинския съвет?
Ако сградите в Столипиново рухнат, това няма да е инцидент. Това ще е убийство чрез системно мълчание.
About the Author
