От Сирия до Столипиново — различни оръжия, една и съща тишина
От Абдусамед Вели — главен редактор на Filibeliler.com
Всяка бомба, която пада над Сирия, отеква в душата на онези, които знаят какво е да бъдеш пренебрегнат, обезчовечен, забравен. Израел отново удари Сирия — Шам, Хама, Латакия, Дераа. Повече от 12 въздушни нападения за една нощ. И отново — тишина. Светът, така чувствителен към някои конфликти, внезапно губи гласа си, когато става дума за страданието на хора от друг свят — онзи свят, който наричат „трети“.
В медиите — едно изречение. В международните институции — безмълвие. В човешките съвести — заглушени въпроси.
И пак се питам: Кой ще каже СТИГА?
– СТИГА на безнаказаността,
– СТИГА на апатията,
– СТИГА на това подреждане на жертвите по важност.
Но тази вечер не мисля само за Сирия. Мисля и за Столипиново. И за Шекер махала. Два квартала в европейския град Пловдив. Два микро-свята, в които ежедневно се води една невидима война — войната срещу достойнството, срещу правото да бъдеш равен.
Тук няма ракети. Но има бедност, неглижиране, политическа търговия, негласна сегрегация. Тук няма взривове, но има срутени мечти, изгнили улични тръби, деца, които не вярват, че могат да станат повече от това, което средата им позволява.
Сирия и Столипиново. Каква е връзката?
На пръв поглед — никаква. Едната — държава в Близкия изток, разкъсвана от война. Другата — част от Европейския съюз. Но ако погледнем по-дълбоко, ще видим една и съща болест: системно дехуманизиране. Когато обществото свикне да гледа на една група като на „по-малко важна„, тогава всичко е възможно — от бомбардировка до социално убийство.
Политиците говорят за интеграция, но на терен има гетоизация. Говори се за равен достъп до образование и здравеопазване, но реалността е другояче. И най-тежкото: поколения израстват в тази реалност и започват да вярват, че заслужават малкото, което им се дава. Това е най-коварното оръжие — да убедиш един народ, че не струва.
Мълчанието не е неутралност. Мълчанието е съучастие.
Светът мълчи за Сирия. Българските институции мълчат за Столипиново. Мълчат, когато образованието не достига. Мълчат, когато медиите използват „Столипиново“ като синоним на престъпност.
Същото това мълчание превърна Палестина в отворен затвор. Същото това мълчание направи от нашите квартали буферни зони — без развитие, но с много обещания. Без глас, но с много обвинения. Без преживявания, но с много коментари.
Време е да кажем СТИГА.
– СТИГА с двойните стандарти.
– СТИГА с лицемерието.
– СТИГА с това да чакаме някой друг да ни спаси.
Никой няма да дойде.
Никой няма да заплаче за нас така, както ние самите трябва да го направим.
Никой няма да се изправи вместо нас.
От Сирия до Столипиново — само ние можем да спрем това.
С глас. С перо. С дела. С истина.
Време е. Време е да започнем с образованието на нашите деца.
About the Author
