В сърцето на пловдивския квартал Изгрев, на улица „Острец“, се намира детска площадка, която би трябвало да служи на най-малките – за игра, движение и щастливо детство. Вместо това обаче тя е оставена в състояние на пълна разруха: бурени, натрошени стъкла, ръждясали метални огради и липсваща порта. Мястото е отворено, но напълно небезопасно.
На фасадата на сградата все още стои табела, че това е детска градина. Не е ясно дали тя функционира, но едно е категорично: такова състояние е недопустимо – независимо дали сградата е активна или не.
Ако все още работи, тревожният въпрос е: Защо децата не се извеждат на двора? Защо вместо на въздух и слънце, те прекарват времето си заключени по стаите, докато дворът е оставен да гние? Според свидетелства от жители на района, тази занемареност дата още от 2007 година – близо две десетилетия на пълно бездействие от страна на отговорните институции.
Ако градината не е активна, теренът пак не може да бъде изоставен в това състояние – отворен, опасен, с достъп за деца, но с реална заплаха за тяхното здраве и безопасност.
Това се случва в район, където повечето деца са от ромски и турски произход – и където всяко бездействие придобива измерение на тиха дискриминация. Сякаш животът и правата на тези деца тежат по-малко.
Това не е просто занемарена площадка. Това е символ на отказано детство.
Когато едно дете живее в среда, където не може да играе, да се движи, да се радва на природата – това оставя отпечатък. И този отпечатък не е само върху детето, а върху цялото общество, което е позволило това да се случи.
Настояваме:
● Община Пловдив и администрацията на район „Източен“ незабавно да извършат проверка на обекта.
● Да се установи дали детската градина е активна, и ако да – защо дворът не се използва по предназначение и защо не е обезопасен.
● Ако сградата не функционира, мястото трябва да бъде почистено, възстановено и превърнато в обществена детска площадка за нуждите на квартала.
● Агенцията за закрила на детето да извърши оценка на риска за здравето и безопасността на децата в района.
Гражданското общество да не мълчи – защото мълчанието тук е съучастие.
Децата на Изгрев не просят милост – те искат игра.
И това не е молба. Това е тяхно право.
Време е институциите да си го спомнят.
About the Author
