
Как институциите и НПО-индустрията преименуват турците в Пловдив
Има форма на насилие, която не оставя синини. То се извършва с формуляри, доклади и европейски финансирания. В Пловдив хиляди хора, които се самоопределят като турци, биват системно преименувани в „роми“ от медии, изследователи и организации, които имат пряк финансов интерес да го правят. А когато засегнатите протестират, реакцията е предвидима: подигравка, омаловажаване или пълно мълчание.
Машината за пари
Европейските фондове за ромска интеграция разпределят стотици милиони евро в България, изчислени на база брой роми. Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027 има бюджет над 3,8 млрд. лева, като ромската общност е изрично посочена като приоритетна целева група. По отделни процедури за ромска интеграция бюджетите достигат до 8 милиона евро с минимален праг от 500 хиляди евро на проект и максимум 1,2 млн. евро. Освен това работи и Фондация „Отворено общество“ – Sofia, чрез специализираната си платформа PGF (Project Generation Facility), която финансира НПО-та, работещи с роми в България.

Колкото повече „роми“ има в даден град, толкова повече средства се усвояват. Стимулът е конкретен, измерим и действа постоянно.
В Пловдив от десетилетия работят организации като една от тях е с над 30 реализирани проекта и мрежа от 15 НПО-та в Столипиново, обединени в Коалиция на граждански организации „Столипиново“. Към тях се добавя Ромска академия за култура и образование (РАКО), финансирана по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ 2021–2027 на ЕС. Всяка от тези организации може да работи легитимно и в добросъвестност. Проблемът не е в конкретните хора – проблемът е в системата, която те обслужват и която има вграден стимул да разширява целевата група, независимо от волята на самите хора.
Официалното узаконяване на прекатегоризирането
Особено показателен е документът на PGF – платформата на Отворено общество за генериране на ромски проекти. В него изрично е записано на английски, че понятието „ром“ се използва като „чадър„, обхващащ не само самоопределящите се като роми, но и „граждани в подобна ситуация, дефинирани от мнозинството като роми, независимо от тяхното самоопределяне.“
Това не е скрита политика тя е публично документирана. Самоопределянето официално не е пречка за прекатегоризирането. То е просто игнорирано.
Случаят, разкрит от платформата „Тоест„, е особено красноречив. При изследване, финансирано с европейски средства, анкетираните от пловдивска общност „посочват, че са турци.“ Изводът в доклада на агенция „Тренд„, изготвила изследването на терен, е, че „всъщност“ са роми. Авторите на разследването отбелязват сами абсурда: ако същото беше направено с македонски граждани, ако официален доклад твърдеше, че анкетираните „всъщност“ са друг народ независимо как се определят щеше да е международен скандал. За турците в Пловдив обаче – нищо.
Когато жители на пловдивските махали, като Столипиново, Шекер, Арман и Хаджъ Хасан махали отказват ромската идентификация, реакцията рядко е сериозен публичен дебат. Механизмът е по-фин: те се представят като хора, които „не разбират собствения си произход„, или чийто протест е „политически манипулиран“. Медиите, зависими от общинска реклама или съфинансирани по същите европейски програми, не намират тема за разследване. Резултатът е, че гласът на засегнатите не достига до широката аудитория – не с цензура, а с институционална снизхожденост.
Член 54 от Конституцията на България гарантира правото на всеки гражданин да се самоопределя по отношение на своята етническа принадлежност. Никоя институция, НПО или изследовател няма правомощие да преопредели тази декларация въз основа на „обективни характеристики“ – език, религия или предполагаем исторически произход.
Аргументът, че „исторически“ тези хора са роми, е несъстоятелен. Идентичността не е генетична. Тя е жива, динамична и се формира от собственото самосъзнание. Столетия съвместен живот, смесени бракове и споделена религия правят всякакво категорично разграничение безсмислено в реалния свят. То има значение единствено за тези, които разпределят бюджети.
Какво трябва да се промени
Проблемът не е неразрешим – той изисква политическа воля и институционална честност. Конкретните стъпки са ясни:
Първо, всички програми за ромска интеграция трябва да се базират изключително на самоопределяне, без клаузи, позволяващи прекатегоризиране „независимо от самоопределянето.“ Тези клаузи трябва да бъдат премахнати от условията за финансиране.
Второ, Националният статистически институт трябва да публикува данните от преброяването без допускане на „корекции“ от страна на изследователи или финансиращи организации.
Трето, медиите са длъжни да правят разграничение между официални данни и оценки, базирани на чужда интерпретация на нечия идентичност. Използването на числа като „80 000 роми в Пловдив“ без уточнение, че голяма част от тях се самоопределят като турци, е журналистическа небрежност в най-добрия случай и целенасочена манипулация в най-лошия.
Четвърто, турската общност в Пловдив има право на представителство и публичен глас – не като подгрупа на ромската общност, а като самостоятелна идентичност с конституционно гарантирани права.
Онова, което се представя като грижа за малцинство, на практика функционира като отричане на друго. Турската общност в Пловдив не изчезва поради демография – тя се изличава административно, преименувана в категория, която обслужва европейски финансирания и поддържа цял сектор от организации, консултанти и изследователи.
Това не е интеграция. Това е присвояване на хора, на идентичност и на публични пари. И докато продължава, гласът на засегнатите ще остава там, където системата иска да бъде: невидим.
