Филип Методиев е управител на семейната фирма MetodievFreres Peinture за вътрешно боядисване във Франция. Родом е от кв. „Столипиново” в Пловдив, на 26 години, завършил 12-ти клас. Фирмата има вече 15 работници и обслужва редица големи клиенти в строителния бранш в няколко френски града. Днес обмислят, с опита, който имат, да отворят клон и в България. Питахме Филип какво доведе до емиграцията и започването на бизнес във Франция, и до намеренията днес да се завърнат в България като вече успешни предприемачи.

Интервюто за “Братя Методиеви” се публикува едновременно с “Под тепето”, за да достигне до повече читатели. Благодарим на колегите за партньорските отношения!

– Как започна вашия живот във Франция?

– Аз и баща ми дойдохме във Франция 2014-та година като бояджии във една турска фирма в град Лил. Честно казано обстоятелствата тук бяха много лоши. Петнайсет души във три стаи откъде ли не – пакистанци, афганистанци, молдовци, турци и българи. Сещате се как е сутринта – опашка за банята, и когато се приберете от работа също. Продължихме така една година. Решихме с баща ми да си наемем къща и семейството ни да дойде във Франция – двамата ми братя, Алекс и Ивайло, и майка ни. Ивайло започна да учи, а Алекс да работи също при нас и така да помага на семейството

Не знаехме френски, понеже работихме със турци и постоянно се говореше на турски. Така работихме около 3 години докато сутринта в 6:00 часа полицията не направи обиск в онази същата къща, където живеехме по-рано. Ние отивахме в тази къща всяка сутрин, защото там шефа ни разпределяше кой къде ще работи. Полицията една сутрин се появи изневиделица.

Разбира се всички знаехме за какво става въпрос: фалшиви договори и “fiche de paye” (фишове за заплатите ни). Разпитаха всеки един от работниците, понеже схемата на работодателите ни беше много трудна за улавяне. Накрая им направиха глоба за фалшификация на документи и за неприятния уют, който предоставят на работниците да живеят, и затвориха фирмата им.

– Как започна вашият бизнес?

– Предната фирма може и да фалшифицираше договорите, но винаги сме си взимали заплатите навреме. При останалите работодатели за имигранти, които знаехме, не беше така. През 2-3 месеца ти плащат и то половината, защото другото било за квартирата и за храна. По тази причина нашите искаха да се приберем във България, за тия три години имахме точно 1000 евро спестени. Обаче на мен ми се въртеше в главата да си отворим ние фирма. В началото нямаше как, понеже не знаехме език, не си вярвахме дали ще се получи или не, нямахме нужните машини, нужния превоз. Но след като се получи така със фирмата, в която работихме, споделих с нашите и братята ми веднага подкрепиха!

А в този момент вече имахме най-важното: език. Както споделих със вас, Ивайло през това време учеше, сега беше вече във френска гимназия (той беше на 17 г.). Така той се занимаваше със нашите документи за семейството и т.н. Подадохме всичките необходими документи за откриване на фирмата, процесът за откриване трае около 1 месец. Нямахме пари за закупуване на нужните материали, а и наближаваше наема за квартирата. Намерихме връзка през колега с един предприемач в Нант, това е на 800 км от Лил. Обърнахме се към шефа му, и той на пазарлък отговори, че има един обект за нас. Нямаше как да го изпуснем, дори и цената да беше прекалено ниска. Обектът беше около 35 апартамента, направихме го за 10 000 евро, с негов превоз и негови машини. Аз, баща ми и Алекс.

Така започнахме да работим тримата в Нант, а Иво се занимаваше със счетоводители, как се правят фактури и тем подобни. Учеше по цели нощи. Взимахме си парите от обекта поетапно. Така първо си купихме един камион, второто заплащане – машина за боядисване и третото заплащане го оставихме като за домашни разходи.

– Как се разви бизнесът ви след първия обект?

– След като завършихме обекта, вече си имахме кола и машина, но не и работа. Не знаехме как и откъде да започнем. След малко размисъл, взехме да търсим чрез “Google Maps” всички бояджииски фирми и да им звъним. Казваха, че нямат работа и не работят със подизпълнителни фирми, понеже нямали достатъчно обекти. Намерих сайт, в който са регистрирани всички фирми в Лил, но имаше само имената. Принтирахме около двайсет листа само със имена на фирми – това бяха 5-6 хиляди фирми.

Тук искам да подчертая, че след вечеря буквално цялото семейство, включително съпругите ни, се събирахме на масата, за да съберем информация за всяка една фирма. От колко години е на пазара, каква и е печалбата на година, номер на фирмата и адрес. Така отделихме по-големите фирми, които бяха интересни за нас. Иво беше човека, който щеше да им звъни. Можете ли да си представите, от сутрин до вечер само разговори по телефон? Записваше си кой какво е казал, някои искаха да се срещнем. Но нямаше нищо позитивно: всеки казваше “имаме си подизпълнители”, или „ние ще ви звъннем”.

Но нищо! Ние нали си вярвахме, мечтаехме, и най-важното – стояхме плътно зад нашия план за реализация, знаехме, че ще успеем рано или късно.

Така продължи около месец, звъняхме повторно на по-големите фирми пак да ги питаме, излизахме да търсим обекти. Където по града виждахме, че има кранове отивахме там да видим коя фирма е изпълнител и дали сме звъняли.

Обадиха ни се от Нант, имали обект за нас, седем къщи за боядисване. Приехме офертата и заминахме отново. След седмица ни звънна една фирма за шпакловка на три къщи, но нямахме машина за шпакловка. Взехме една под наем и така свършихме работата.

Не след дълго ни се обадиха от една от най-големите фирми в Лил, на която бяхме звъняли и изпратили имейл. Обектът беше 13 апартамента. Не знам дали ще повярвате, но това за нас беше чудо, радвахме се, почерпихме се! Завършихме обекта повече от перфектно и след това разбрахме, че това е било проба за нас как ще се справим, какво ни е качеството.

Следваха обекти от по 40-90 апартамента.

Вече имахме с какво да се представим пред другите големи фирми и така започнахме да работим и с тях. В момента имаме 15 работника и работим с петте най-големи фирми във Лил. Имаме машини от последно поколение за шпакловка, боя и шлайфане.

Това е начина, по който НИЕ успяхме, подчертавам „ние”, понеже ако не бяха моите братя, намаше да успеем: с френския на Иво, хъса на Алекс за намиране на точната фирма и моето мотивиране на всички. Никога не съм ги оставял да се замислят, че няма как да успеем, винаги ги стимулирах, винаги бяха нахъсани!

Тук искам да изкажа и няколко изречения за младото поколение в България.
Мисля че всеки един може да пробие във който и да е бизнес, стига да следвате правилния път, никога да не се предавате, да не слушате негативните коментари на приятели или който и да е. Изберете си един път, по който искате да вървите, ще е трудно, но всеки един провал е крачка към успеха. Бих ви дал за пример Джак Ма и още много други.

– Мислите ли да разширите фирмата си по-нататък?

– Да. Ще стартираме и в България. Вече сме закупили от същите машини и за клиентите ни в България. Надявам се, че след като видят бързата и качествена услуга и че фирмата ни е управлявана от хора опитни и професионалисти, тогава ще бъдем предпочитани както във Франция, така и в България.

– А защо решихте да се завръщате в България?

– Поради това, че цял живот няма да живеем във Франция, а няма друга държава като България. Искаме да изградим бизнес тук и да остане за нашите внуци. Планът ни е за работа паралелно в България и в два-три града във Франция. След като се развием достатъчно в България, ще затворим фирмата във Франция и ще инвестираме само у нас.

– Разкажи нещо за детството си и за кв. „Столипиново”?

– Ами аз завърших средно образование в СОУ „Найден Геров” в квартала ни. Нашият квартал не е известен с много положителни неща, но никога не съм се срамувал, че живея в Столипиново. Лесно е да се коментира, когато не живеете там и виждате нещата само през медиите. Знаете, хората живеят в прага на бедността, повечето семейства си изкарват хляба ден за ден. Но хората са винаги обслужливи, гостоприемни – там могат да ви поканят вкъщи на гости и без да ви познават! А черни овци има навсякъде.

Мисля, че напоследък се и променят в добра посока. Излизат от квартала да учат в по-добри училища, обличат се по-добре, знаят по-добре българския език. Дочух, че вече в Германия си имаме медицинска сестра – това е голям напредък за нас във квартала. Дано имаме повече примери като това момиче!

За да научите повече за фирмата на братя Методиеви и за контакти, посетете страницата им, MetodievFreres Peinture.

Материалът е изготвен в партньорство между Филибелилер и пловдивския новинарски сайт Под тепето, с цел да достигне до повече пловдивчани! Всички права запазени.