Германия/Бохум – Днес, Гюлсерен Далип, майка на Рефат Сюлейман, чийто син загина в трагични обстоятелства в Тийсен Крупп, изповяда своето страдание и обвинява фирмата и полицията за небрежност. Семейството търси справедливост и отговорности за загубата на младия работник, докато въпросите си задават и други семейства в същата ситуация. Случаят подчертава сериозните проблеми с условията на труд и безопасността в една от най-големите германски компании.
Днес в Бохум семействата на Рефат Сюлейман и други пострадали работници в ThyssenKrupp Steel (TKS) излязоха пред сградата на годишното общо събрание на акционерите, изисквайки отговори и промени в условията на труд. Рефат Сюлейман, българин от турски произход и баща на две деца, загина преди две години в работна злополука в TKS.
Членове от семействата взеха участие в общото събрание и всеки един от тях се изказа поотделно и зададоха въпроси към акционерите на ThyssenKrupp Steel.
Гюлсерен Далип, майка на починалият пловдивчанин Рефат Сюлейман се качи на трибуната със снимката на синът си. В началото започна на немски език, но помоли турчина до нея Ибрахим Йозджан, който също е загубил член от семейството си в същата фирма да прочете всичко на немски за да се разбере цялата реч правилно.
Ето и цялото изказване на изстрадалата майка на Рефат:
„Добър ден.
Казвам се Гюлсерен Далип и съм майка на Рефат Сюлейман.
Синът ми работеше като чистач в Тийсен круп стийл в Брукхаузен. Беше нает от подизпълнителската фирма Елеман, която работи с Тисен круп и ги снабядява с работници от Маркслоу и Брукхаузен.
На 11 октомври 2022 фирма Елеман изпрати синът ми на работа в Тийсен крупп. На 14 октомври, синът ми тръгна за работа, заедно с колегите си, но никога не се прибра. Търсихме го къде ли не, разпитвахме, искахме да ни се даде информация…ходихме до офиса на фирма Елеман, седяхме с часове пред портите на Тийсен круп и искахме отговори, но вместо това те ни изгониха, казаха ни да се махаме, защото ще викнат полиция.
Дни наред, никой не ни даде информация, не ни каза какво се е случило с нашето момче. От Тийсен твърдяха, че сигурно бил избягал от работа, казваха, че го търсят – имали хеликоптери, кучета, термо камери. Ние бяхме там, семейство и приятели обикаляхме ден и нощ около оградите на завода, ние го търсихме, ние говорихме с колегите му и те го търсиха в почивките между работата.
Три дни Тийсен и полицията не откриха сина ми, откриха го негови колеги! Откриха го мъртъв в един бидон с черен мазут. От полицията казаха, че било самоубийство, после твърдяха, че се бил подхлъзнал и паднал сам. Никой не пое отговорност за смъртта му! Нито фирмата, която го нае – Елеман, нито заводът в който беше пратен да работи – Тийсен крупп. Всички твърдяха, че ръцете им са чисти!
Вече 15 месеца, чакаме резултата от разследването, чакаме да чуем кой е виновен за смъртта на сина ми. Кой отне живота на моето момче, само на 26 години. 15 месеца през които Тийсен крупп не сметна за нужно да се свърже с нас. 15 месеца те се правят, че ние не съществуваме. 15 месеца, в които те отказват да поемат отговорност за смъртта на Рефат. 15 месеца, в които ние отглеждаме две сирачета, децата на Рефат без никакъв доход.
Преди 10 години със семейството ми дойдохме в Германия, защото искахме да живеем по-добър и достоен живот, живот без дискриминация и бедност. Рефат работеше от малък, създаде семейство, мечтаеше за свои дом, искаше да осигури добър живот на децата си, да осигури лечение на големият си син, който е с тежка диагноза. Вместо това той намери смъртта си.
Предварителното полицейско разследване доказа, че басейнът, в който откриха Рефат не е бил обезопасен. Премахването на предпазен парапет е причината момчето ми да падне в басейна, борел се е за живота си дълго време, никой не го е чул, никой не му е помогнал. Немарливостта на Тийсен погуби живота на Рефат.
Знам, че това което се случи на нас се случва на много други семейства, с мен се свързаха такива, които също са загубили синовете си, бащите си, братята си в Тийсен. Кой ще поеме отговорност за тяхната смърт? До кога собствениците на Тийсен ще нехайствата за живота и здравето на нашите деца? Печелят пари на техните гърбове, карат ги да работят като животни, третират ги по-зле от кучета. Как е възможно това да се случва в най-богатата държава в Европа? Как е възможно животът на нашите деца да се жертва всеки ден за богатството на една фирма? Как е възможно тази огромна и богата компания да не може да се погрижи за живота на работниците си? Питам собствениците на Тийсен крупп, те знаят ли в какви условия живеят техните работници? Слизат ли от скъпите си коли? Ходят ли по улиците в кварталите, в които ние живеем? Знаят ли, че парите които плащат не стигат, за да нахраним децата си? Знаят ли, че условията, които предлагат – опасна работа, без предпазни средства, без адекватни инструкции за работа, без гарантиран доход, погубват децата ни? Това достоен труд ли е? Това достоен живот ли е?
Страданието за мен е вечно, аз умрях заедно с Рефат. Но докато дишам няма да спра да се боря за справедливостта и за достойнството на сина ми, докато тези които го погубиха не бъдат подведени под отговорност.„
След като се изказаха всички семейства, от Тийсен Крупп казаха, че са предложили на подизпълнителната фирма „Елеман„, както и на българското аташе да помогнат на семейството на Рефат Сюлейман, за което никой не е уведомило семейството. Семейството се съмнява да е имало такова предложение, защото на скоро българското аташе от посолството на България скоро се срещнал със семейството, но такова нещо не е предадено.
Всички права запазени: Филибелилер.
Позволява се препечатване само с упоменаване на източника и онлайн препратка.
About the Author
