На ул. „Крайна“ в Пловдив се разиграва всекидневен сценарий, който би трябвало да шокира всяка институция, отговорна за здравето и безопасността на гражданите. Сметища, натрупани в непосредствена близост до жилищни блокове, биват умишлено подпалвани почти всеки ден. Вместо отпадъците да се събират и извозват редовно, общинските служби след всеки пожар просто натрупват овъглените остатъци на купчина с багери, оставяйки място за нови отпадъци.
Тази порочна практика на „почистване чрез изгаряне“ е престъпна безотговорност, която поставя в риск живота и здравето на хиляди хора в района. Гъстият, задушлив дим се разнася на повече от половин километър, а миризмата и вредните вещества достигат до домовете на гражданите.
На 14 август, в 23:30 ч., наш репортер стана свидетел на поредния пожар, при който дебели облаци токсичен пушек обгазиха целия квартал. Журналистът също пострада от вдишването на отровните изпарения.
Не по-малко тревожен е фактът, че пожарникарите ежедневно са принудени да се излагат на опасни концентрации на дим, за да гасят отпадъци, които изобщо не би трябвало да се трупат до такъв мащаб. Така вместо да се предприемат адекватни мерки за редовно почистване, институциите на практика поддържат система, в която пожарът е „метод за сметопочистване“.
Къде е общината?
Община Пловдив не само, че е наясно с проблема, но и с години демонстрира безразличие и бездействие. Законът ясно забранява паленето на отпадъци на открито, а здравните норми категорично сочат, че вдишването на подобни газове е опасно и канцерогенно. Въпреки това, липсват проверки, санкции и реални действия за трайно премахване на сметището.
Това е не просто административно нарушение – това е системно застрашаване на общественото здраве.
Докога жителите на ул. „Крайна“ ще трябва да дишат отрови всяка вечер? Докога пожарникарите ще рискуват живота си в битка с пламъци, които не би трябвало да съществуват? И докога общината ще си затваря очите пред проблем, който може да бъде решен с редовно извозване на отпадъците?
Отговорите на тези въпроси ще покажат дали Пловдив е град, в който законът важи за всички – или място, където институциите са безучастен свидетел на екологично престъпление.
About the Author
