Публикацията на Plovdiv24 за „незаконния квартал“ в Столипиново не е просто лоша журналистика. Тя е опасна журналистика и причината не е в това, което казва, а в това, което прави.
Докато цялата страна обсъжда незаконното строителство край Варна, действията на институциите, проверките на ДАНС и публичните изявления на министри и министър-председателя Румен Радев по въпроси, засягащи националната сигурност, Plovdiv24 решава да зададе различен въпрос: „Ами Столипиново?„
Не. Първо отговорете за Варна.
Две различни реалности, представени като една.
Столипиново е квартал, изграден от десетилетия бедност, гетоизация и административна абдикация. Варненският казус включва проверки на институции, спорни строителни практики, въпроси за произхода на капитали с чужденци и конкретни административни решения.
Да ги сравняваш, само защото и на двете места има незаконни постройки, е интелектуално нечестно. Разликата не е в нарушението – тя е в мащаба, в капиталите, в институционалния достъп и в конкретните хора, взели конкретни решения.
Статията в Пловдив24 уж говори за незаконно строителство. Всъщност прави нещо по-различно: сменя темата.
Вместо обществото да пита кой е разрешил, кой е подписал, кой е бездействал, то започва да пита: „А защо не говорят за маргинализираните квартали?“ Точно това е подмяната.
Не е нова техника. В медийната теория тя се нарича „димна завеса“- информация, чиято цел е да отвлече обществото от нещо притеснително за властта към нещо съвсем друго. В България сме виждали как тя работи на практика: през 2014 г. координирана медийна кампания насочи вниманието към личен конфликт между двама бизнесмени, докато зад кулисите се случваше фалитът на КТБ, най-голямата финансова катастрофа в страната след 90-те. Медиите не разследваха институционалния провал. Медиите го прикриха с шум. Сега и в този случай трябва да си зададем въпроса: „Пловдив24 или незнайния за никого кореняк пловдивчанин се опитва да обслужи нечии интерес„?
Редакционна отговорност не се прехвърля
Plovdiv24 се прикрива зад формулата „читателски сигнал„. Но нито един европейски медиен стандарт не освобождава редакцията от отговорност само защото текстът е анонимен. Кодексът за етика на българските медии е ясен: редакцията носи отговорност за публикуваното съдържание, независимо от неговия източник.
А Директива (ЕС) 2018/1808 за аудиовизуалните медийни услуги поставя като фундаментален принцип забраната за съдържание, което подбужда към омраза срещу групи хора. Съвременната медийна манипулация рядко го прави открито – тя работи чрез внушения, асоциации и насочване на обществения гняв към удобна мишена.
Най-неудобният въпрос
Ако Plovdiv24 наистина се тревожи за Столипиново, защо няма разследване за жилищната политика там? Защо няма анализ на гетоизацията? Защо няма история за вече вековното бездействие на държавата?
Защото Столипиново се появява в редакцията само когато трябва да бъде използвано като аргумент срещу друг скандал.
Най-опасното в тази публикация не е незаконното строителство. Най-опасното е, че използва бедността на едни български граждани като инструмент за отклоняване на вниманието от въпросите към властта и чуждестранните граждани, които са в прицел на ДАНС и цялата държава.
Общество, което спори помежду си по етнически и социални линии, не задава въпроси за институционална отговорност. Точно затова подобни публикации не са просто лоша журналистика. Те са удобна журналистика за много конкретни хора.
About the Author
