Време е за смяна на играчите, не на фасадата: Защо маргинализираните общности в България трябва да преосмислят стратегията си
Автор: Абдулсамед Вели, главен редактор на Филибелии
В десетилетията след прехода България стана свидетел на едно повтарящо се явление – маргинализираните райони и малцинствените общности продължават да подкрепят едни и същи политически играчи, които отново и отново не оправдават доверието им. Вместо да изискват истинска промяна и нови лица, хората често се задоволяват с трохи, подхвърлени преди избори, и с обещания, които никога не се сбъдват.
Този порочен кръг се поддържа чрез добре познати тактики – временна кампания около избори, скрити зависимости, които не водят до развитие, а до трайна зависимост, и страх от “по-лошото”. В резултат общности в махали, гета, малки села и индустриално изоставени градове остават закотвени в бедност, неграмотност и липса на перспектива.
Малцинствата и маргинализираните райони са се превърнали в политически „сигурен електорат„, който може да бъде мобилизиран с малко средства, натиск и лъжливи обещания. Вместо да търсят нови лидери, гражданите често се опитват да “поправят” вече провалилите се – да накарат същите хора, които ги държат в колапс, да се държат като спасители.
Но какво показва реалността? Безработица, изтичане на млади хора в чужбина, неграмотност, дискриминация, липса на инфраструктура, липса на качествено образование. Това са не резултатите от провалени политики – това са резултатите от липсата на истинска политическа смяна.
Време е тези общности да се събудят. Да разберат, че докато се въртят около същите партии и същите „местни силни„, няма да има развитие. Истинската промяна идва, когато хората започнат да вярват, че заслужават повече – и го изискват. Когато престанат да се молят на политиците, а започнат да ги сменят.
Не е нужно спасението да дойде отвън. Във всяка махала, във всяко село, във всеки град има умни, образовани и честни хора, които могат да поведат промяна. Нужно е само обществото да им даде шанс, вместо отново да се хвърли в обятията на познатите имена и старите обещания. Трябва да внимава и дали зад новите имена не стоят старите лидери и тартори, които са карали по някакъв начин да се гласува за посочените от тях партии и лица.
Губещите електората партии и политически лица, вече ползват нови трикове. Създават нови партии и се появяват, като алтернатива на старото. Така си гарантират гласовете на отчаяните, които не желаят да гласуват за досегашните.
Да искаш промяна, но да гласуваш по навик, е като да искаш нов живот, но да живееш по същите правила. Време е малцинствата и маргинализираните райони в България да осъзнаят, че не могат да се освободят от оковите на бедността, ако продължават да се доверяват на тези, които са ги оковали.
Промяната не идва, когато сменим речника на старите политици. Тя идва, когато сменим самите политици.
About the Author
