Държавата е като огледало. В нея се отразява не само властта, но и народът.
Когато политиците и администрациите са корумпирани, това не е просто резултат от лоши управници — това е отражение на едно общество, което се е научило да търпи, да мълчи и да търси заобиколни пътища вместо решения.
Истината е, че държавата не е някой друг — тя сме всички ние.
И колкото повече се примиряваме с неправдата, толкова повече я узаконяваме със собственото си мълчание.
Парадоксът е ясен: откакто по закон задължиха да се изписва надписът „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, именно тогава започнаха масово да купуват гласове.
Надписът се превърна не в предупреждение, а в реклама — напомняне, че гласът има цена.
Вместо хората да се възмутят, мнозина приеха, че ако така или иначе всички крадат, защо и те да не вземат „своето“.
Тази логика на дребното оправдание превърна корупцията в нормалност, а нормалността — в наивност.
Много хора обичат да казват: „Проблемът е в политиците“.
Но нека бъдем честни — политиците идват от същото това общество, в което и ние живеем.
Те не са спуснати от космоса. Те са част от нас — от нашите навици, нашите компромиси, нашите страхове.
Когато родителят подкупва учител или даияджия, за да „помогне“ на детето си да пренине изпита, когато гражданинът дава пари „на ръка“, за да си свърши по-бързо работата в администрацията, когато хората мълчат, защото „не искат да си създават проблеми“ — тогава държавата само отразява това поведение.
Докато аз водя съдебно дело срещу общината заради боклука и липсата на контейнери в квартал Столипиново, повечето хора се преструват, че не чуват и не виждат.
Те следят отстрани — мълчаливо, с любопитство — не за да помогнат, а за да видят какво ще стане накрая.
Добре, че има поне малка част, която се присъедини към тази кауза и която продължава да привлича още жители на квартала да се борят заедно в тази тиха война.
Мълчанието е станало по-силно от възмущението.
И това е най-болезненото доказателство, че не само държавата е болна, а и самото общество.
Нашите деди са умирали по бойните полета, за да защитят родината, за да живеем ние — техните деца и внуци — достойно, в чиста земя и свободна държава.
Днес никого не приканвам на война.
Не моля никого да рискува живота си — само да свидетелства, че няма контейнери, че боклукът задушава улиците, че децата ни умират от невидими зарази.
И ако днес мълчим и се крием, знаейки истината, то не само държавата и политиците са убийци на децата ни — убийци сме и самите ние.
Нито една революция не може да успее, ако не започне в сърцето на човека.
Можем да сменим министри, кметове, партии — но ако не сменим мисленето си, ще получим същия резултат в нова опаковка.
Истинската промяна не се постига с лозунги, а с личен пример.
Когато човек откаже да вземе или даде подкуп, когато избере да гласува по съвест, а не по интерес, когато започне да изисква справедливост, вместо да се оплаква от липсата ѝ — тогава държавата ще започне да се променя.
Ако искаме да променим обществото, трябва първо да пречистим себе си.
Да не чакаме някой друг да ни спаси — нито политик, нито чужда сила, нито „нов закон“.
Спасението започва от личния избор на всеки един човек.
Държавата е огледало.
И ако искаме да видим по-добро отражение — нека сами станем по-добри.
About the Author
