На днешния празник, който едновременно разпознаваме като най-големия ромски празник и отбелязваме в собствената си традиция с военни паради, искам да посоча един простичък исторически факт.
В 1,000+ годишната история на ромите, няма нито един случай, в който те са обявили война, завзели са територия, забили са някъде знаме и са обявили земята под него за „тяхна„, най-вече нито един случай, в който са се опитвали да наложат техните вяра, култура и език на други общности.
Всичко това сме го правили ние (къде успешно, къде не), както болшинството други народи, и някои още искат и да продължат да го правят и им е тъжно, че не могат да го правят.
Тъй наречените „ромски гета“ са се образували по покрайнините на градовете заради сегрегация и насилие от обществото/управлението, а не защото самите роми са решили да завземат тези „земи.“
Психологически погледнато, е много интересно да се слушат расистите, които се борят срещу семействата в Захарна Фабрика с аргументите: „Ами и аз мога да отида да си опъна палатка пред Народното събрание и вече да искам настаняване“ или „Те са завзели нашия хубав квартал.“ В психологията това се нарича „проекция„, да виждаш в другия това, което всъщност е в теб. Няма роми, които да са опънали палатка пред Народното събрание или да са се настанявали в земя във вече развит квартал. Има ромски гета, създадени от външен натиск, далеч от „обществото„, докато градът не се разрасне до там, че да почне да ги гони пак. Не съм срещала и роми, които да се кефят на военни паради, между другото.
Честит празник на всички – и тези, които празнуват със силна музика, и тези, които празнуват гледайки как войници маршируват по телевизията.
Автор на публикацията във Фейсбук: Мартина Петков
About the Author
